Петгодишният син на Клеър никога не ѝ е позволявал да го прегърне. Съпругът ѝ Итън е красив, богат и толкова емоционално студен, че тя вече шест години смята, че просто не му пука. Тогава я връхлита видение: тя ще умре, а в този миг Итън е коленичил над тялото ѝ, ридаещ, докато рони перли в океана. Оказва се, че съпругът ѝ е тритон. Синът ѝ – също. Нейтън стои на разстояние, защото всеки път, когато сърцето му се разтупти, перките му се показват, а баща му е казал, че мама не обича риба. В деня, когато Клеър разбира истината, Нейтън вече прибира в раницата си своята домашна риба клоун, готов да си тръгне, преди тя да го изхвърли. Вместо това тя го притиска в обятията си. Итън, блокиран зад граница от ураган, преплува океана, за да се прибере. Той влиза през вратата вир-вода и казва: „Даниел се върна. Толкова ли отчаяно искаш да се разведем?“ Този мъж преплува тайфун и пак започна с ревност. Като малка Клеър всяка година си пожелавала на морето да срещне тритон. С времето постоянно занижавала стандартите си. Оказва се, че изобщо не е имало нужда.
