Пренебрегвайки предупрежденията, Император Август попада в засада и е смъртоносно ранен по време на източен поход. Той поверява империята и единствената си дъщеря Елизабет на Цезар Юлиан – негов побратим от селско потекло от Тракия. Цезар се заклева пред кръста да ѝ даде сто шанса; тя се заклева в Евангелието да се отнася добре с него или да загуби всичко, което обича, името си и спокойната си смърт. Завърнал се победоносно и побелял след три години, Цезар открива, че Елизабет е под влиянието на Касиан. Тя му отнема правомощията три пъти, изчерпвайки шансовете си, след което подписва петицията за разваляне на годежа им. Той си тръгва. Анна го спасява от персийски наемни убийци. Цезар се заклева никога да не служи на друга държава и предупреждава: никакви по-високи данъци; уважение към предалия се готски командир Родерик; никакво доверие към Персия. Елизабет пренебрегва всичко. След като търпи поражение, тя търси помощ от персийски войски. Касиан отваря портите; тя е разхождана окована във вериги. Императрицата майка се отравя, обявявайки Анна за наследница. Цезар повежда атака; подкрепленията на Марк триумфират. Връщат ковчега му, покрит със знаме. Елизабет е остригана, отказва се от името си и е изпратена в манастир. Година по-късно тя чува, че ковчегът е бил празен. В Тракия побелял мъж поправя покрив до жена, която държи дете. Елизабет се моли: „Ти отне всичко, но го пощади.“
