В продължение на пет години Айрин обичаше Капитан Карсън с цялото си сърце. Научи графика му наизуст, купуваше си билети само за да лети по неговите маршрути, будеше се в 2 ч. сутринта за кацанията му и напусна работата си в Сиатъл, за да го последва в град, където не познаваше никого. Вярваше, че той ще ѝ предложи – че един ден ще падне на колене в терминала под аплодисментите на тълпата. Но Карсън никога не я е възприемал като своя приятелка. За него Айрин беше удобство – топло тяло, винаги на разположение, някой за упражнение, докато разбере какво иска истинската жена. Жената, която всъщност обичаше, беше Блеър – проститутка, на която плащаше между полетите. Когато Айрин научи истината, сърцето ѝ не се разби – то просто спря. Не плака и не крещя. Тя се усмихна, пое си въздух и прие предложението на милото съседско момче, което тихо я обичаше от години. Година по-късно Карсън разбра, че Блеър е хладнокръвна златотърсачка, която през цялото време му се е подигравала. Разорен и съкрушен, той се появи на прага на Айрин, молейки за момичето, което беше изхвърлил. Но закъсня с десет месеца. Айрин дори не вдигна поглед, докато подписваше своето свидетелство за граждански брак.